Адрес:
Централна медицинска библиотека, МУ-София
ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София, България
Контакти:
E-mail:
s.tsvetanova@cml.mu-sofia.bg
Телефон:
02/952 16 45
Р. Алексовска(1), Ив. Христова(1), В. Александрова(1), Е. Христова(2) , В. Маджова(2)
(1)Общопрактикуващ лекар, докторант,
(2)Катедра по обща медицина и клинична лаборатория, Медицински университет – Варна
Резюме. Инфекциите на пикочните пътища (ИПП) представляват бактериално възпаление на пикочните пътища, локализирано между уретрата и бъбречния паренхим. В детска възраст те са често срещан проблем в общата медицинска практика. Не само честотата, но и клиничната картина са в зависимост от пола и възрастта на детето. За клиничната изява има значение още локализацията на възпалението, докато тежестта на протичане зависи от микробната вирулентност на причинителя и възприемчивостта на гостоприемника. С разширяване на познанията и натрупване на клиничен опит през последните десетилетия, диагностиката и контролът на ИПП на пръв поглед изглеждат лесна задача. На практика обаче те всъщност остават най-спорните и с най-много неясни въпроси в педиатричната и общата медицинска практика. Най-честите обективни проблеми са: липса на типична клинична картина на протичане, особено при кърмачета и в ранна детска възраст; допускане на грешки при вземане на урина за изследване и интерпретиране на резултата, както при изследване на седимент, така и за урокултура. Всички тези особености допринасят за противоречия и затруднения в диагнозата. Важно за клиничната практика е, че усилията за повлияване на ИПП при деца се фокусират не само върху ранната им диагностика и лечение, но също така и върху ранната превенция на тези заболявания. Отстраняването на предразполагащите рискови фактори е в основата на намаляване на честотата на рецидивите. Направена е оценка на рисковите фактори за ИПП в детска възраст в променящата се околна и семейна среда през последните 50 години. Извършен е анализ на научната литература според базите данни PubMed и Google Scholar за периода 1970-2020 година. Анализът на данните от научната литература показа, че няма голяма промяна в рисковите фактори за развитие на ИПП в детска възраст за проследения период както в общите фактори (нарушен имунитет; дехидратация; ацидоза; хипогликемия; нарушения в обмяната на фосфор и калций; затлъстяване), така и в локалните (вродени аномалии на отделителната система; нефролитиаза; синехии, възпаление на половите органи; констипация). Много важен рисков фактор през последните години са промененото поведение и навици на децата, свързани с носенето на памперс и по-късното поставяне на гърне. Ролята на общопрактикуващия лекар е важна не само за своевременно разпознаване на симптомите на ИПП и в проследяването на лечебния процес. За превенция на ИПП е необходимо да се изяснят рисковите фактори при всяко дете и по този начин да се намали вероятността за хронифициране на инфекцията.
Ключови думи: рискови фактори, инфекция на пикочните пътища, детска възраст, общопрактикуващ лекар, обща медицинска практика
R. Aleksovska(1), Iv. Hristova(1), V. Aleksandrova(1), E. Hristova(2), V. Madjova(2)
(1)General practitioner, PhD student
(2)Department of Family Medicine and Clinical Laboratory, Medical University ‒ Varna
Abstract. Introduction: Urinary tract infections (UTIs) are a bacterial inflammation of the urinary tract located between the urethra and the renal parenchyma. In childhood, they are a common problem in general medical practice. Not only the frequency but also the clinical picture depends on the sex and age of the child. The localization of the inflammation is also important for the clinical manifestation, while the severity of the course depends on the microbial virulence of the causative agent and the susceptibility of the host. With the expansion of knowledge and the accumulation of clinical experience in recent decades, the diagnosis and control of UTIs seem at first glance an easy task. In practice, however, they actually remain the most controversial and most obscure issues in pediatric and general medical practice. The most common objective problems we encounter are: the lack of a typical clinical picture of the course, especially in infants and early childhood; making mistakes when taking urine for examination and interpretation of the result, both for sediment examination and for uroculture. All these features contribute to contradictions and difficulties in diagnosis. It is important for clinical practice that efforts to address UTI in children focus not only on their early diagnosis and treatment, but also on the early prevention of these diseases. Elimination of predisposing risk factors is the basis for reducing the frequency of relapses. Aim of the study: to assess the risk factors for UTI in children in the changing environment and family environment over the last 50 years. Analysis of the scientific literature according to the PubMed and Google Scholar databases for the period 1970-2020 was made. The analysis of the data from the scientific literature showed that there is no major change in the risk factors for the development of IPA in children for the monitored period, as in the general factors (impaired immunity; dehydration; acidosis; hypoglycemia; disorders of phosphorus and calcium metabolism; obesity) and local (congenital anomalies of the urinary system; nephrolithiasis; synechiae, inflammation of the genitals; constipation). An especially important risk factor in recent years is the changed behavior and habits of children related to wearing diapers and later potty placement. Conclusions: The role of GPs is important not only for the timely recognition of UTI symptoms and in monitoring the treatment process. To prevent UTI, it is necessary to clarify the risk factors in each child and thus reduce the risk of chronic infection.
Key words: risk factors, urinary tract infection (UTI), childhood, general practitioner (GP), general medical practice
Централна медицинска библиотека, МУ-София
ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София, България
E-mail:
s.tsvetanova@cml.mu-sofia.bg
Телефон:
02/952 16 45