Оригинални статии
Original articles
Г. Павлова
Катедра „Здравна политика и мениджмънт“,„Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет – София
Резюме. Бюджетът на Здравната каса непрекъснато се увеличава, но недоволството от въз- награжденията на медицинските специалисти значително нараства. Целта на разработката е да представи един от възмож-ните начини за изработване на система за определяне на оптимално балансирано съотношение между стойността на медицин-ските дейности и съответно, възнагражденията на лекарите. Разгледана е предложената, от работна група към БЛС, Методика за остойно-стяване на дейностите чрез коефициенти за тежест. Използвани са документален и сравнителен метод. Определени са цифровите изражения на измерими критерии за опреде-ляне тежестта на всяка отделна диагностична или терапевтична дейност. Чрез индикатори е степенуван вложеният труд и е определено съотношението на отделните дейности, отне-сени към условно приета единица ‒ „общ преглед“. Заключение: Методиката би могла да послужи за остой- ностяване на медицинския труд, без да се вземат предвид други преки и непреки разходи, което ще намали напреже-нието между отделните специалисти, ще се стимулира медиците за повишаване на квали-фикацията им и ще спомогне за подобряване качеството на здравната услуга.
Ключови думи: остойностяване на медицин-ския труд, съотношение на възнагражденията
Адрес за коредпонденция:
Доц. д-р Г. Павлова, дм
e-mail: doc.gpavlova@gmail.com
G. Pavlova
Health Policy and Management Department, Faculty of Public Health „Prof. Tzekomir Vodenicharov, МD, DSc”, Мedical University ‒ Sofia
Abstract. The budget of the National Health Insurance Fund is constantly increasing, but dissatisfaction with the remuneration of medical professionals is growing significantly. The purpose of this development is to present one of the possible ways to develop a system for determining an optimally balanced ratio between the value of medical activities and the relevant remuneration of doctors. The methodology for valuing the activities by means of weighting coefficients, proposed by a working group of the Bulgarian Medical Union, was examined. A documentary and comparative method was used. Numerical expressions of measurable criteria for determining the weight of each individual diagnostic or treatment activity were defined. The input work was graded by means of indicators and the ratio of separate activities referring to a conditionally accepted unit „overview“ was determined. Conclusion: The methodology could serve to value medical labor without taking into account other direct and indirect costs, which will reduce the tension between separate specialists, stimulate doctors to improve their qualifications and help improve the quality of health services.
Key words: valuation of medical labor, ratio of remuneration
Address for correspondence:
Assoc. Prof. G. Pavlova, MD, PhD
е-mail: gpavlova@gmail.com