Адрес:
Централна медицинска библиотека, МУ-София
ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София, България
Контакти:
E-mail:
s.tsvetanova@cml.mu-sofia.bg
Телефон:
02/952 16 45
Оригинални статии
Original articles
В. Стоянова, И. Каменова, Р. Владимирова
Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска“ ‒ София
Резюме. Целта на настоящото проучване е да се оцени влиянието на първата вълна на COVID-19 (март-юни 2020 г.) при лица с деперсия и тревожност, анализирайки комплексно (холистично) въздействието на различни групи фактори. Материал и методи: Изследването е срезово, включващо амбулаторни пациенти с депресивно и тревожно разстройство в ремисия (n = 60), амбулаторно влошени (n = 65) и контролна група от здрави лица (n = 30) и контроли родственици (n = 30) за периода юли-октомври 2020 г. Анализират се социодемо-графски фактори, наличие на соматична коморбидност и рискови фактори, свързани с нея, и необходимост от медицинско обслуж- ване през първата COVID вълна. Резултати: Пациентите с обострени тревожни разстройст- ва имат значимо по-нисък образователен статус (p < 0.001) в сравнение с останалите групи. Лицата с влошено депресивно разстройство и контролите родственици са със значимо повече соматична коморбидност в сравнение със здрави контроли (p < 0.05), докато тези с тревожни разстройства не се различават от здравите контроли по този показател. Посещенията при ме- дицински специалисти при лицата с влошена депресия се увеличават по време на анализирания период, но съпоставимо с контролните групи. При лицата с тревожност – влошени и в ремисия, има значително нарастване на този показател в сравнение със здравите контроли (p < 0.05). Изводи: В условията на първата COVID вълна лицата с влошена депресия и родствениците на тревожни и депресивни пациенти имат значимо повече соматични проблеми в сравнение със здрави контроли. Въпреки това, лицата с тревожност, но не и с депресия търсят значително повече медицински специалисти по време на изолация. Холистичният подход предполага комплексно разглеждане на соматичната и психичната коморбидност и необходимост от допълнителни познания и ресурси при обслужването на лица с тревожност и депресия, въпреки относително лесната достъпност до консултативни грижи у нас.
Ключови думи: депресия, тревожност, COVID-19, амбулаторно обслужване
Адрес за коредпонденция:
Доц. д-р Весела Стоянова
e-mail: vestoyan@yahoo.com
V. Stoyanova, I. Kamenova, R. Vladimirova
Psychiatric Clinic, UMHAT „Alexandrovska“ ‒ Sofia
Abstract. The aim of the current study was to assess the influence of the first wave of COVID-19 (March‒ June 2020) on individuals with depression and anxiety, evaluating the impact of different groups of factors in a complex (holistic) manner. Materials and methods: The study is cross-sectional, including outpatients with depressive and anxiety disorders in remission (n = 60), outpatients in relapse (n = 65), a group of healthy controls (n = 30), and a control group with relatives of the patients with depression and anxiety (n
= 30) for the period July‒October 2020. Socio-demographic factors, the presence of somatic comorbidity and risk factors related to it, and the need for medical care during the first COVID wave were analyzed. Results: Patients with deteriorated anxiety disorders have a significantly lower educational status (p < 0.001) in comparison to the other groups. Individuals with deteriorated major depressive disorder and controls-relatives have significantly more somatic comorbidity compared to healthy controls (p < 0.05). Individuals with anxiety disorders do not differ from healthy controls on this measure. Visits to medical specialists in those with worsening depression increased during the analyzed period but were comparable
to the control groups. In persons with anxiety – worsened or in remission, there is a significant increase in this indicator compared to healthy controls (p < 0.05). Conclusions: In the conditions of the first COVID- wave, individuals with worsened depression, as well as relatives of anxious and depressed patients have significantly more somatic problems compared to healthy controls. However, individuals with anxiety but not depression seek significantly more healthcare consultations, despite the isolation. The holistic approach implies a complex assessment of somatic and mental comorbidity and the need for additional knowledge and resources in the service of persons with anxiety and depression, although there is relatively easy access to consultation care in our country.
Key words: depression, anxiety, COVID-19, outpatient service
Address for correspondence:
Assoc. Prof. Vesela Stoyanova, MD
е-mail: vestoyan@yahoo.com
Централна медицинска библиотека, МУ-София
ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София, България
E-mail:
s.tsvetanova@cml.mu-sofia.bg
Телефон:
02/952 16 45