Оригинални статии
Original articles
Й. Младенова, К. Господинов, С. Тишева
Медицински университет – Плевен
Резюме. Дислипидемията е значим рисков фактор, който води до сърдечно-съдово забо-ляване.
Лечението ѝ подобрява прогнозата при пациентите – заболяемостта и смъртността са значително намалени при успешно лекувани в сравнение с нелекуваните. Важен фактор в ежедневната практика е не само кой я лекува, но и кой я диагностицира. Въпреки че има ясно дефинирани
прицелни стойности, праговете остават труднодостижими в доболничната медицинска помощ.
Целта на проучването е да се анализират разпространението на дислипи-демията и приносът
на основните медицински специалисти, отговорни за нейната диагности-ка. Установихме, че водещата роля остава на кардиолога в доболничната и болничната по-мощ, а лицата с по-добро
образование и по-до-бър социално-икономически статут са по-информирани за състоянието си и
предприемат лечение. Подобряване на връзката с пациента, неговата здравна информираност и осъществя-ване на оптимална колаборация между меди-цинските специалисти би подобрило ефек-
тивността в превенцията на този важен рисков фактор.
Ключови думи: дислипидемия, кардиолог, ОПЛ, диагностика
Адрес за коредпонденция:
Д-р Йоана Младенова Тодорова
е-mail: yoanamladenova89@gmail.com
Y. Mladenova, K. Gospodinov, S. Tisheva
Medical University – Pleven
Abstract. Dyslipidemia is a fundamental risk factor that leads to cardiovascular disease. Its treatment
improves the prognosis of patients ‒ morbidity and mortality are significantly reduced in the successfully
treated compared to untreated patients. In everyday practice, not only the question who treats dyslipidemia,
but also the question who diagnoses it still remain. Although there are clearly defined targets, the thresholds
remain difficult to achieve in pre-hospital care. The aim of the study was to examine the prevalence of
dyslipidemia and the main medical professionals responsible for its diagnosis. We found that the leading
role remains with the cardiologist in primary-non-hospital and hospital care, and people with better education
and better socio-economic status are more informed about their condition and receive treatment. Improving
the relationship with the patients, their health awareness and the implementation of optimal collaboration
between health professionals would improve the effectiveness in the prevention of this important risk factor.
Key words: dyslipidemia, cardiologist, GP, diagnosis
Address for correspondence:
Yoana Mladenova Todorova DM
е-mail: yoanamladenova89@gmail.com