Адрес:
Централна медицинска библиотека, МУ-София
ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София, България
Контакти:
E-mail:
s.tsvetanova@cml.mu-sofia.bg
Телефон:
02/952 16 45
Научни обзори
Scientific reviews
Е. Левунлиева1, А. Иванов2, К. Ненова1
1Клиника по детска кардиология, Национална кардиологична болница ‒ София
2Катедра по пропедевтика на вътрешните болести „Проф. Ст. Киркович“, Медицински университет ‒ София
Резюме. Междукамерният дефект (МКД) е една от вродените сърдечни малформации (ВСМ) с ляво-десен шънт. Този тип дефект представлява 20-40% от всички ВСМ. Междукамерните дефекти могат да бъдат единични или множествени, изолирани или в съчетание с други вродени сърдечни аномалии. Според своята локализация междукамерните дефекти са четири основни типа – перимембранозни, субартериални, входни и мускулни. Най-висока е честотата на перимембранозните дефекти (75-80% от всички МКД), следвани от мускулните (около 10%), субартериалните (5-10%) и входните (приблизително 5%). Според влиянието върху хемодинамиката, свързано с големината на дефекта, МКД са рестриктивни, умерено рестриктивни и нерестриктивни. При некоригиран МКД могат да се наблюдават усложнения като нарастване на ляво-десния шънт с обемно обременяване на лявата камера, формиране на инфундибуларна пулмонална стеноза, аортна инсуфициенция (АИ) при субартериалните и по-рядко перимембранозните дефекти, формиране на псевдоаневризма при спонтанно затваряне на дефекта от тъкан на клапно платно (от аортната клапа при супракристален дефект и от трикуспидалната клапа при перимембранозен дефект), аритмии, развитие на инфекциозен ендокардит, развитие на пулмонална хипертония и синдром на Eisenmenger. В повечето случаи затварянето на дефекта е хирургично, като успешно транскатетърно затваряне на МКД е възможно при внимателно подбрани случаи с перимембранозен или мускулен МКД.
Ключови думи: междукамерен дефект, морфология, хемодинамика, поведение
Адрес за кореспонденция:
Е. Левунлиева
e-mail: levunlieva@gmail.com
E. Levunlieva1, A. Ivanov2, K. Nenova1
1Clinic of Pediatric Cardiology, National Heart Hospital ‒ Sofia
2Department of Internal Diseases “Prof. St. Kirkovich”, Medical University ‒ Sofia
Abstract. The ventricular septal defect (VSD) is a type of congenital heart malformation (CHM) with left-to-right shunt. This defect accounts for 20% to 40% of all CHMs. Ventricular septal defects can be single or multiple, isolated or associated with other congenital heart malformations. Based on the location, interventricular defects are perimembranous, subarterial, inlet and muscular. The prevalence of perimembranous defects is highest (75% to 80% of all VSDs), followed by muscular (approximately 10%), subarterial (5% to 10%), and inlet defects (approximately 5%). Based on hemodynamic influence which is related to the size of the defect, VSDs are classified as restrictive, moderately restrictive and non- restrictive. In patients with not closed VSD, complications such as left-to-right shunt progression with left ventricular volume overload, infundibular pulmonary stenosis, aortic regurgitation in cases of subarterial and less often in perimembranous defects, pseudoaneurysm as a result of spontaneous closure of the defect by aortic valve leaflet tissue in supracristal defects and by tricuspid valve tissue in perimembranous defects, arrhythmias, infective endocarditis, pulmonary hypertension and Eisenmenger’s syndrome can be observed. In most cases, closure of the defect is surgical, and successful transcatheter VSD closure is possible in carefully selected cases with a perimembranous or muscular VSD.
Key words: ventricular septal defect, morphology, hemodynamics, management
Address for correspondence:
E. Levunlieva
e-mail: levunlieva@gmail.com
Централна медицинска библиотека, МУ-София
ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София, България
E-mail:
s.tsvetanova@cml.mu-sofia.bg
Телефон:
02/952 16 45