Адрес:
Централна медицинска библиотека, МУ-София
ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София, България
Контакти:
E-mail:
s.tsvetanova@cml.mu-sofia.bg
Телефон:
02/952 16 45
Оригинални статии
Original articles
П. Павлова1, Р. Димова1, Р. Райчева2
1Катедра „Здравен мениджмънт и икономика на здравеопазването",
Факултет по обществено здраве,
Медицински университет – Пловдив
2Катедра „Социална медицина и обществено здраве“,
Факултет по обществено здраве,
Медицински университет – Пловдив
Резюме. Въведение. Безопасността на пациента е един от най-важните приоритети на глобалното здравеопазване. Една от причините за възникване на нежелани събития и грешки в медицинската практика е ниската или слаба култура на безопасност. Целта на настоящото проучване е да се изследва поведението на персонала относно болничната култура за безопасност, обвързано с резултатите за оценка на елементите на психологическия климат в кардиологични клиники и отделения на територията на Южен централен район на Р България. Материал и методи. Проучването е срезово. С помощта на анкетен метод е извършено пряко анонимно анкетно допитване за измерване на психологическия климат и нивото на болничната култура за безопасност на пациентските грижи сред болничните служители, работещи в кардиологични клиники и отделения. Използвани са българските версии на двата въпросника – за измерване на психологическия климат (IMPC) и за измерване и оценка на нивото на болничната култура за безопасност на пациента (В-HSOPSC), www.rsps.bg. Използвани са методите на дескриптивната, инферентна статистика и непараметричния коефициент на корелация на Спирмън (rho) за асоциациите между променливите, измервани на рангови скали. Резултати. Средната възраст на анкетираните е 46 ± 20 г., като 79% (n = 205) от всички са жени. Според професионалните категории преобладават медицинските сестри – 41% (n = 110), следвани от лекарите – 24% (n = 65), санитарите – 15% (n = 40), лекар-специализантите – 12% (n = 32), и техническите секретари – 8% (n = 20). Установяват се асоциации между характеристиките на ръководния персонал, взаимоотношенията на персонала и техните действия по отношение на безопасността, честотата на докладваните нежелани събития или грешки и елементите на психологическия климат. Заключение. Независимо от ограничения си мащаб, настоящото изследване дава ценни насоки за разработване и утвърждаване позитивна култура на безопасност в кардиологичните клиники и отделения.
Ключови думи: култура на безопасност, психологически климат, кардиологични отделения, анкетно проучване
Адрес за коредпонденция:
Доц. д-р Росица Димова, дм
e-mail: ros_dimova@yahoo.com
P. Pavlova1, R. Dimova1, R. Raycheva2
1Department of Health Management and Health Economics, Faculty of Public Health,
Medical University ‒ Plovdiv
2Department of Social Medicine and Public Health, Faculty of Public Health,
Medical University ‒ Plovdiv
Abstract. Introduction. Ensuring patient safety is an essential priority in the field of global healthcare. A contributing factor to the presence of adverse events and errors in medical practice is a deficient or inadequate safety culture. The aim of this study is to examine the behavior of the staff in relation to the hospital safety culture, specifically focusing on the evaluation of the psychological climate dimensions in cardiology clinics and departments within the South-Central Region of the Republic of Bulgaria. Materials and methods. The research methodology employed a cross-sectional study design. A questionnaire tool was utilized to perform a direct anonymous survey aimed at assessing the psychological climate and the quality of hospital culture related to patient care safety. The survey was administered to personnel working in cardiology clinical wards at the hospital. The Bulgarian versions of two questionnaires were employed: the Instrument for Measuring the Psychological Climate (IMPC) and the Bulgarian version of the Hospital Survey on Patient Safety Culture (B-HSOPSC) ‒ to assess the psychological climate and evaluate the level of hospital culture related to patient safety, respectively (www.rsps.bg). The study utilized descriptive and inferential statistics, as well as Spearman’s non-parametric correlation coefficient (rho), to examine the relationships between variables that were measured using rank scales. Results. The mean age of the participants was 46 ± 20 years, with 79% (n = 205) of them being female. Based on professional classifications, nurses made up the largest proportion at 41% (n = 110), followed by doctors at 24% (n = 65), paramedics at 15% (n = 40), resident physicians at 12% (n = 32), and technical secretaries at 8% (n = 20). Associations between the characteristics of management personnel, the relationships among personnel, and their safety activities, as well as the frequency of reported adverse events or errors, and dimensions of the psychological climate were identified. Conclusions. Despite the limitations, the present study provides valuable guidance for the development and implementation of a positive safety culture in cardiology wards.
Key words: patient safety culture, psychological climate, cardiology wards, questionnaire survey
Address for correspondence:
Assoc Prof. Rosica Dimova, MD, PhD
e-mail: ros_dimova@yahoo.com
Централна медицинска библиотека, МУ-София
ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София, България
E-mail:
s.tsvetanova@cml.mu-sofia.bg
Телефон:
02/952 16 45