Клинични, лабораторни и диагностични характеристики на пациенти с фебрилен синдром

Abstract

Резюме: По-голяма част от фебрилните състояния са самоограничаващи се, краткотрайни и не изискват специфична диагностика и лечение. Други са сериозни заболявания, с голяма продължителност и трудни за диагностициране. С настоящия труд се акцентира върху проблематиката, свързана с пациентите с фебрилен синдром. Целта е да се анализират клиничните, лабораторни и диагностични параметри на пациенти с неясно фебрилно състояние и пациенти със субфебрилна температура. Представени са 10 пациенти, хоспитализирани в Клиниката по инфекциозни болести на МБАЛ - София към ВМА, насочени за диагностично уточняване по повод фебрилен синдром. Използвани са следните методи: библиографски, клинични, диагностични и метод на сравнението. Въз основа на характеристиките на фебрилното заболяване болните са разделени на две групи: пациенти с неясно фебрилно състояние и пациенти със субфебрилна температура. Съпоставени са данни от анамнезата, прегледа, болничното наблюдение и диагностичното изследване. Разглежданите две групи имат общи черти от анамнезата, но обективната находка от физикален преглед и диагностични изследвания показват различия. При групата на субфебрилните пациенти се отчитат 40% на нозологично неуточнени случаи в сравнение с болните с неясно фебрилно състояние (0%). Но и при двете групи броят на пациентите с неидентифициран етиологичен причинител е еднакъв (80%). Прави впечатление наличието на една и съща причина за фебрилния синдром при представители от двете групи. ***** Summary: Most episodes of febrile conditions are self-limiting, short-lived and do not require specific diagnostic investigation and treatment, but other groups are serious, long persistent and difficult to be diagnosed diseases. This work was focused on patients with febrile syndrome. The aim was to analyze the clinical, laboratory and diagnostic features of patients with fever of unknown origin and patients with low-grade fever. We present 10 patients with febrile syndrome who were hospitalized at the Clinic of Infectious Diseases, Military Medical Academy- Sofia. The following methods were used: bibliographic, clinical, diagnostic and comparison methods. Based on the characteristics of febrile illness, the patients were divided into two groups: patients with fever of unknown origin and patients with low-grade fever. Data of history, physical examination, hospital monitoring and diagnostic investigations were compared. These two groups have common lines in the history, but the objective findings of the physical examination and diagnostic tests have shown differences. The nosological entity was not identified in 40% of the cases with low-grade fever, in comparison with the group with fever of unknown origin (0%), but the number of cases with an indefinable etiologic agent in both groups was the same (80%). The presence of the same cause of the febrile syndrome in the cases of both groups is rather impressive.