Епидемиологични характеристики на някои природноогнищни зоонозни инфекции в България за периода 2000-2013 г.

Abstract

Резюме. Природноогнищните зоонозни инфекции са разпространени в различни географски райони, където са налице благоприятни условия за съществуване на техните преносители. Предават се основно по трансмисивен механизъм при ухапване най-често от кърлежи (лаймска болест, марсилска треска, кримска-конго хеморагична треска – ККХТ). При някои от тях (хеморагична треска с бъбречен синдром – ХТБС) предаването се осъществява по алиментарен път. В статията са представени основните епидемиологични характеристики и нозогеографското разпространение на четири природнноогнищни зоонозни инфекции в България за периода 2000-2013 г. – лаймска болест, марсилска треска, ККХТ и ХТБС. ***** Summary: Natural focal zoonotic infections are distributed in different geographical areas, where favorable conditions for existence of their carriers are present. They are transmitted mainly by transmissible mechanism most commonly by ticks (Lyme disease, Mediterranean fever, Crimean-Congo haemorrhagic fever – CCHF). In some cases (Haemorrhagic fever with renal syndrome – HFRS) the transmission is carried out in alimentary track. This article presents the main epidemiological characteristics and nosogeographical distribution of four natural focal zoonotic infections in Bulgaria for the period 2000-2013 – Lyme disease, Mediterranean fever, CCHF, and HFRS.