Please use this identifier to cite or link to this item: http://cml.mu-sofia.bg:8080/jspui/handle/10861/1755
Title: Клинични, невропсихологични, невроизобразяващи и неврофизиологични маркери за ранна диагноза при заболявания с двигателни нарушения
Authors: Петрова, Мария Иванова
Keywords: неврология; нервна система - болести; диагностика; двигателни нарушения - диагноза
Issue Date: 2020
Publisher: МУ-София
Abstract: Цел, хипотеза и задачи Основната цел на настоящата работа е да се проучат комплексно клинично, невропсихологично и инструментално пациенти с болест на Паркинсон, есенциален тремор и сродни заболявания с двигателни нарушения с оглед определяне на клинични, невропсихологични, невроизобразяващи и неврофизиологични маркери за ранна диагноза и прогноза при тези заболявания. Прегледът на литературата и събраните предварителни данни позволиха да се формират следните хипотези: 1 Съществуване на леко когнитивно нарушение при есенциален тремор както при болестта на Алцхаймер, така и при болестта на Паркинсон. 2. Наличие на специфичен профил на лекото когнитивно нарушение при есенциален тремор, обусловен от особеностите на подлежащите лезии и различен от този при лекото когнитивно нарушение, предшественик на болест на Алцхаймер и лекото когнитивно нарушение при болестта на Паркинсон. 3. Прогресията на когнитивния дефицит с последващо развитие на лек дементен синдром при есенциалния тремор е обвързана както с качествени, така и с количествени промени в когнитивния профил. 4. Базирайки се на данните от литературата предполагаме наличието на връзка между прогресията на когнитивните нарушения и нарастването на продължителността на тремора при недементни ЕТ пациенти с начало на заболяването преди 65-годишна възраст, подобна на връзката на когнитивните нарушения с началото на заболяването след 65-годишна възраст. 5. Данните от литературата също така насочват, че появата на апатия при ЕТ, подобно на други невродегенеративни заболявания, не е системно асоциирана с депресията. Базирайки се данните от проучванията върху болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и болест на Хънтингтън предполагаме наличието на връзка между нарушенията в някои аспекти на когницията и появата на изолирана апатия, без депресия при недементни пациенти с есенциален тремор. 6. Наличие на връзка между нарушенията в различни аспекти на когницията, депресивните симптоми и тежестта на тремора при недементни пациенти с есенциален тремор. 7. Данните от литературата сочат висока сензитивност на DAT SCAN по отношение на БП диагнозата, като DAT изобразяването е в състояние да разграничи БП пациентите от нормални субекти дори и в ранния, включително и премоторния стадий на заболяването. Предполага се също, че DatScan би могла да играе роля в прогнозата на БП, макар и тази връзка между DatScan изображението и прогресията на заболяването до момента да не е напълно изяснена. 8. Редица невроизобразяващи и невропатологични изследвания съобщават за наличието на подгрупа ЕТ пациенти с наличието на невропатологични и невроизобразяващи маркери за БП, като тези ЕТ пациенти развиват БП (ЕТ+БП) във времето, докато останалата по-голяма група от ЕТ пациентите няма да развият БП през своя живот. Следователно може да се предположи, че ЕТ+БП представлява специфична БП-подгрупа, която би могла да има не само различна клинична изява от ЕТ и БП, но също така и различна прогресия. 9. Проведените през последните години проучвания насочват, че DAT изобразяването и специфичния невропсихологичен профил биха могли да допринесат за диференцирането на болестта на Паркинсон от групата на Паркинсон плюс синдромите, и по-специално от Деменцията с телца на Леви още в най-ранния стадий, макар че това не е напълно изяснено. 10. Нарушенията в зрителната, слуховата и соматосензорната сетивност се съобщават като немоторни симптоми още в ранните стадии при болестта на Паркинсон, като тези нарушения биха могли да са налице и в предклиничните стадии на заболяването. Би могло да се предположи също така и наличието на връзка между прогресията на тези немоторни нарушения и напредването на болестта на Паркинсон като цяло. 11. В диференциалната диагноза на БП, особено в случаите дебютиращи с тремор, на първо място е есенциалният тремор (ЕТ). Клинични проучвания и при двете заболявания съобщават за развитието на немоторни зрителни и слухови нарушения още в ранни стадии и на двете заболявания, с водещи ранни предимно зрителни нарушения при БП и предимно слухови при ЕТ. Би могло да се предположи, че прилагането на неврофизиологични методи, като предизвиканите потенциали за оценка на нарушенията в тези немоторни симптоми, би могло да допринесе допълнително в ранното диференциране на тези две често срещани двигателни заболявания. За постигане на поставените цели и верифициране на основните хипотези е необходимо да се решат следните задачи: 1. Изясняване на когнитивния синдром при рискови пациенти с ЕТ и ЛКН. 2. Прецизиране на когнитивния профил в най-ранния стадий на деменция при ЕТ и установяване на най-ранните когнитивни дефицити и последователността на тяхната поява в различните когнитивни области при развитието им до деменция. 3. Определяне на влиянието на продължителността на тремора върху когнитивните функции при група недементни пациенти с ЕТ и начало на заболяването преди 65-годишна възраст. 4. Определяне на влиянието на появата на изолирана апатията идепресивните симптоми върху когнитивните функции при групи недементни пациенти с ЕТ; 5. Сравнително изследване на резултатите от 123I-IOFLUPANE SPECT (DATSCAN) при БП пациенти с ранен и напреднал стадий на заболяването с оглед търсенето на невроизобразяващи маркери за прогресия на заболяването. 6. Изследва връзката на потенциалните невроизобразяващи маркери с демографските и клиничните (моторни и немоторни) характеристики на изследваните БП пациенти. 7. Сравнително 123I-IOFLUPANE SPECT (DATSCAN), невропсихологично и клинично изследване на пациенти с „чист“ ЕТ, „чиста“ БП и ЕТ+БП. 8. Сравнително 123I-IOFLUPANE SPECT (DATSCAN) изследване на групи пациенти в ранен стадий на БП и ДТЛ. 9. Сравнително невропсихологично и клинично изследване на две групи ДТЛ пациенти с много лека и лека деменция и група пациенти с начална БП-Д, с оглед търсенето на маркери за прогресията на ДТЛ в най-рания стадий на дементния синдром и разграничаването му от пациенти с БП-Д; 10. Сравнително изследване на резултатите от късолатентните (зрителни и слухови и соматосензорни) предизвикани потенциали при недементни ЕТ и БП пациенти с оглед търсенето на потенциални неврофизиологични маркери за ранна диагноза и диференцирането на двете заболявания. 11. Изследване на възможните връзки на потенциалните неврофизиологични маркери с клиничните (моторни и немоторни) прояви при ЕТ и БП.
URI: http://cml.mu-sofia.bg:8080/jspui/handle/10861/1755
Appears in Collections:Дисертации / Dissertations

Files in This Item:
File Description SizeFormat 
Iliya_Mangarov-dis.pdf4.68 MBAdobe PDFView/Open
Iliya_Mangarov-ref.pdf2.36 MBAdobe PDFView/Open


Items in DSpace are protected by copyright, with all rights reserved, unless otherwise indicated.