Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Писма За авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

Настоящо издание

razdelitel


Том 55, 2019

4'2019

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

bullet

ОБЗОРИ

З. Михайлова и Н. Ишкитиев. Методи за изследване на слюнката с диагностична цел Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 5-10.
Ц. Цветанов, Д. Томов и С. Киселов. Буферирани локални анестетици -- първа част Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 11-15.

bullet

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

К. Нейкова, С. Атанасова и М. Георгиев. Бременност и калкулоза: клинична картина и честота в България Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 16-21.
Сн. Лазова, Цв. Великова, Е. Насева, Г. Петрова и П. Переновска. Алергичен ринит и затлъстяване -- влияние върху белодробната функция при деца с астма Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 22-28.
А. Трифонова, Е. Савов, Е. Кьосева и Т. Стратева. Клинико-лабораторни аспекти на инфекции, причинени от Stenotrophomonas maltophilia Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 29-37. 
Д. Митова. Рефрактивни резултати след фототерапевтична кератектомия Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 38-41.
Л. Танчев, А. Йорданов и Т. Димитров. Минилапароскопия в оперативната гинекология -- принос с осем клинични случая Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 42-46.
Т. Веков, Н. Велева и С. Цанков. Интерлевкинови инхибитори за лечение на умерен до тежък атопичен дерматит -- анализ разход/ефективност Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 47-51.

bullet

КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ

Г. Чернев, У. Волина и И. Темелкова. „Гиганти в дерматологията“ -- Гигантски нодуларен ахроматичен меланом в рамките на гигантски вроден меланоцитен невус (G3): едноетапна меланомна хирургия като възможен перфектен финален терапевтичен подход  Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 52-56.
Ат. Кундурджиев, Н. Колева, Д. Генов, Ц. Вутова, А. Костадинова, В. Минкова и А. Андреева. Клиничен случай на пациент със системен лупус, изявил се със синдрома на Гилен-Баре -- диагностични и терапевтични проблеми Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 57-60.

bullet

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА

Й. Георгиев и А. Карашмалъков. Избор на протезен материал при тоталната екстраперитонеална херниопластика -- техническа забележка Медицински преглед, 55, 2019, № 4,  61-64.

 


bar


 

bullet ОБЗОРИ


Методи за изследване на слюнката с диагностична цел – Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 5-11.
З. Михайлова(1) и Н. Ишкитиев(2)
(1)Катедра Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- София
(2)Катедра Медицинска химия и биохимия, Медицински факултет, Медицински университет -- София
Резюме: Слюнката е течна субстанция, която се отделя в устната кухина от големите и малките слюнчени жлези. Тя съдържа редица ензими, електролити, растежни фактори и други молекули с голямо диагностично значение. От­клоненията от нормалния състав на слюнката кореспондират на различни патологични състояния. Към момента са разработени няколко изследователски методики, които успешно оценяват връзката между нивата на определени елементи в слюнката и развитието на орални и системни заболявания. Целта на публикацията е да представи накратко методите и някои от най-известните маркери в слюнката с важно диагностично значение
Ключови думи: диагностични фактори в слюнката, слюнчени маркери, изследване на биомаркери
Адрес за кореспонденция: Д-р Зорница Михайлова, дм, e-mail: dr.z.mihaylova@gmail.com

 

Буферирани локални анестетици -- първа част Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 11-15.
Ц. Цветанов(1), Д. Томов(2) и С. Киселов(1)
(1)Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив, (2)Технологичен център за спешна медицина -- Пловдив
Peзюме: Локалните анестетици се състоят от незаредена част, която е мастноразтворима, преминаваща през нервната мембрана, и заредена катионна част, която не е мастноразтворима. Съотношението между незаредени и заредени молекули на локалния анестетик в карпулата зависи от pH на разтвора в съответствие с уравнението на Хендерсон-Хаселбах. При буфериране с натриев бикарбонат (NaHCO3) се постига pH 7.35-7.45. При възпалени тъкани pH е ниско, което затруднява пенетрацията на локалния анестетик. Увеличението на pH на Lidocaine с Epinephrine значително ще повиши количеството на незаредените молекули. Буферирането има значителни предимства: високото pH на разтворите намалява болката, след инжектиране pH на инжекционните раз­твори се приближава до стойностите на pH на тъканите, по-голям комфорт на пациента по време на инжектиране, по-бързо начало на анестезията, намалено постинжекционно тъканно увреждане.
Ключови думи: буфериране, локални анестетици, натриев бикарбонат
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветан Цветанов, дм, Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, бул. „Христо Ботев“ № 3, 4000 Пловдив, тел. 0898325332

 

bullet

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ


Бременност и калкулоза: клинична картина и честота в България – Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 16-1.
К. Нейкова(1), С. Атанасова(2) и М. Георгиев(3)
(1)СБАЛАГ „Майчин дом” -- София, (2)Клинична лаборатория и клинична фармакология, УМБАЛ „Александровска” -- София, (3)Клиника по урология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Урокалкулоза е най-честата причина за т.нар. „негинекологична” коремна болка, която изисква хоспитализация при бременни. Анатомичните и патофизиологичните промени при бременната увеличават риска от развитие и обостряне на нефролитиазата. Острата бъбречна колика по време на бременност е свързана със значителни потенциални рискове както за майката, така и за плода. Диагнозата често е предизвикателство, защото добрите възможности за „изображения” без използване на радиация са ограничени. Повечето бъбречни кризи (> 60%) преминават спонтанно с консервативно лечение. Превенцията е най-добрият подход при лечението на уролитиазата; множество изследователи препоръчват профилактични мерки за предотвратяване на усложненията в хода на лечение на урокалкулозата при бременност.
Kлючови думи: уролитиаза, бременност, честота, лечение
Адрес за кореспонденция: Доц. Ст. Атанасова, дхн, e-mail: stoyana_atanassova@abv.bg

 

Алергичен ринит и затлъстяване -- влияние върху белодробната функция при деца с астма астма – Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 22-28.
Сн. Лазова(1), Цв. Великова(2), Е. Насева(3), Г. Петрова(4) и П. Переновска(4)
(1)Отделение по педиатрия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ -- София, (2)Клинична имунология, УБ „Лозенец“, СУ „Св. Климент Охридски“– София, (3)Катедра Икономика на здравеопазването, ФОЗ, МУ -- София, (4)Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“, МУ -- София
Резюме: Въведение. Бронхиалната астма (БА), алергичният ринит (АР) и риносинуит представляват чест проблем в педиатричната практика. Известно е още, че между затлъстяването и астмата има комплексна връзка, която може да бъде повлияна от въздействието на много кофактори. Цел: да се проучи влиянието на съпътстващ АР и наднормено тегло/затлъстяване върху показателите на белодробната функция и нивото на контрол при деца с астма. Материал и методи. За период от две години при 211 деца с БА, хоспитализирани по повод екзацербация или влошен контрол на астмата, се проведе спирометрия с бронходилататорен тест (БДТ), определи се атопичният статус (общи и специфични IgE) и нивото на контрол на астмата (ACQ) и се изчисли индекс на телесна маса (ИТМ). Резултати. При 54.9% от включените деца с БА е диагностициран съпътстващ AР. Не се установи значима връзка между наличието на АР и периферна обструкция при децата с нормален изходен FEV1 (FEV1 >= 80%, ММEF25/75 < 65%). Не се установи и значима връзка между наличието на придружаващ АР и нивото на клиничен контрол на астмата, както и стъпалото на контролиращото лечение по GINA. Децата с АР обаче по-често съобщават за пристъпи на екзацербация при контакт с алерген и затруднение във физическата активност и лесна уморяемост. AР показва тенденция да бъде рисков фактор и за по-честа хоспитализация по повод екзацербация на БА. Не се доказа значима връзка между ИТМ и контрола на астмата, изходната спирометрия, атопичния статус, наличието на хоспитализации, екзацербации в предходната година, пристъпи при физическо натоварване, при контакт с алерген, както и БДТ. Децата с най-тежко нарушение на FEV1 < 60% имат значимо по-висок ИТМ в сравнение с тези с нормален FEV1. Установи се слаба, но значима корелация на БДО, изчислен като абсолютна промяна (в mL), с възрастта, ръста, теглото и ИТМ. Заключение. Характерно за БА в детска възраст е поддържането на нормална белодробна функция при провеждане на адекватно контролиращо лечение. Диагностицирането и лечението на АР при деца с астма е от изключителна важност за поддържането на клиничен контрол, намаляване на риска от екзацербации и ограничение във физическата активност. Получените резултати не потвърдиха, че затлъстяването влияе върху контрола на астмата и честотата на екзацербациите.
Ключови думи: детска астма, алергичен ринит, затлъстяване, белодробна функция, периферна обструкция, бронходилататорен тест
Адрес за кореспонденция: Д-р Снeжина Лазова, дм, Отделение по педиатрия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, бул. „Ген. Е. И. Тотлебен“ № 21, 1606 София, тел. 0895 685 786, 02 9154 558, е-mail: snejina.lazova@pirogov.bg

 

Клинико-лабораторни аспекти на инфекции, причинени от Stenotrophomonas maltophilia– Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 29-37.
А. Трифонова(1), Е. Савов(1), Е. Кьосева(1) и Т. Стратева(2)
(1)Лаборатория „Микробиология”, Катедра „Военна епидемиология и хигиена”, Военномедицинска академия -- София, (2)Катедра по медицинска микробиология, Медицински факултет, Медицински университет -- София
Резюме: Настоящото проучване включва клинични изолати Stenotrophomonas malto­philia от 204 пациенти на пет големи болници в София, за периода януари 2011-юни 2016 г. Бяха анализирани клиничният статус на пациентите, честотата на инфекциите, свързани с медицинско обслужване (ИСМО), рисковите фактори за тяхното развитие, както и резистентността на изолатите към trimethoprim-sulfamethoxazole (SXT) (средство на първи избор за лечение). Беше отчетен висок процент (80.39% +/- 5.44) на ИСМО. Сред рисковите фактори най-често прилаганата инвазивна медицинска процедура беше продължителна (>= 5 дни) апаратна вентилация (38.23% +/- 6.66). Също така 83.33% (+/- 5.11) от пациентите имаха анамнеза за предшестваща антимикробна терапия. Най-често прилаганите антибиотици бяха: трета или четвърта генерация цефалоспорини (37.74% +/- 6.65), бета-лактами + бета-лактамазен инхибитор (28.92% +/- 6.22) и карбапенеми (28.43% +/- 6.19). Резистентните на SXT щамове S. maltophilia бяха 15.68%. Понижаването на чувствителността към този препарат е тревожна тенденция и сериозен проблем в медицинската практика, което значително ограничава терапевтичните възможности. Познаването на рисковите фактори за развитие на S. maltophilia инфекции е от съществена важност за мониториране и контрол на ИСМО, както и за ефективно определяне на стратегии за тяхната превенция.
Ключови думи: Stenotrophomonas maltophilia, инфекции, свързани с медицинско обслужване, рискови фактори, trimethoprim-sulfamethoxazole, антимикробна чувствителност
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Таня Стратева, дм, Катедра по медицинска микробиология, Медицински факултет, Медицински университет, ул. “Здраве” № 2, 1431 София, тел. 02 9172750, e-mail: dr.strateva@abv.bg

 

Рефрактивни резултати след фототерапевтична кератектомия – Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 38-41.
Д. Митова
Очна клиника ”Света Петка” -- Варна
Резюме: Въведение: Фототерапевтичната кератектомия (PTK) е утвърдена процедура за лечение на повърхностни роговични мътнини и неправилен астигматизъм, резултат от травми, инфекции, роговични дистрофии, дегенерации. Цел на настоящото проучване е да се анализират индикациите, оперативният подход, степента на зрителна рехабилитация и компликациите при PTK. Методи: Използвахме Schwind Amaris Eximer Laser при стандартна PTK процедура. Резултати: Анализът включва 29 очи на 26 пациенти. 20 от тях с фамилна роговична дистрофия, 5 -- с посттравматичен неправилен астигматизъм, 1 -- с левкома след херпесен кератит. Средното подобрение в зрителната острота след процедурата е от 0, 22 (+/- 0,1) до 0,56 (+/- 0,1). Пациентите са претърпели една или две фототерапевтични процедури -- PTK, последвана от LASEK или TransPRK като рефрактивна корекция на резидуалната аметропия. Само един пациент е претърпял PKP (пенетрираща кератопластика) след PTK. При четири очи PTK е направена върху роговичен трансплантат. Най-честото усложнение след PTK при пациенти с дистрофия е забавена реепителизация. Заключение: PTK е безопасна процедура, която води до значително подобрение в зрителната острота и в качеството на живот при пациенти с роговични мътнини с различна етиология и предимно тези с фамилни дистрофии на роговицата. PTK забавя или елиминира нуждата от PКР.
Ключови думи: фототерапевтична кератектомия, фамилна роговична дистрофия, мътнини, рефракция
Адрес за кореспонденция: Д-р Даниела Митова, e-mail: danimitova74@gmail.com

 

Минилапароскопия в оперативната гинекология -- принос с осем клинични случая – Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 42-46.
Л. Танчев(1), А. Йорданов(2) и Т. Димитров(1)
(1)Аджибадем СитиКлиник Болница „Токуда“ -- София, (2)Клиника по онкогинекология, УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ -- Плевен
Резюме: Увод: Минимизирането на оперативния достъп е една от основните тенденции на съвременната хирургия. Минилапароскопията се прилага при все по-разнообразна гинекологична патология. Цел: Авторите представят възможностите за приложение на минилапароскопска техника в гинекологичната практика. Материал и методи: В Аджибадем СитиКлиник болница „Токуда“, София, бяха извършени осем минилапароскопски гинекологични интервенции с различна степен на сложност при доброкачествена патология на женската полова система. Беше използвана 2.6 mm, 30 градусова оптика (LIL-33-30, Microlap, Conmed, Utica, NY), два 3 mm порта (Microlap, Conmed, Utica, NY) за микролапароскопски инструменти, като при необходимост единият от тях се заменяше с 5 mm или 10 mm порт за въвеждане на 5 mm биполярна клампа CAIMAN® или за тъканна екстракция. Беше използван сет от инструменти за минилапароскопия (Microlap, Conmed, Utica, NY). Според литературни данни методът допринася за редуциране на следоперативната болка, риска от възникване на херния, подкожна и субфасциална екстравазация на кръв (хематом). Технологичният напредък в минилапароскопския инструментариум би довел до превръщането на методиката в предпочитан метод за оперативно лечение. Заключение: Минилапароскопията е оперативна техника със съпоставима клинична ефективност на конвенционалната. Този тип достъп е изцяло в интерес на пациента и въпреки техническите затруднения считаме, че е приложим при по-голямата част от гинекологичната хирургична дейност.
Ключови думи: минилапароскопия, бенигнени гинекологични заболявания
Адрес за кореспонденция: Д-р Лъчезар Танчев, е-mail: l_tantchev@abv.bg

 

Интерлевкинови инхибитори за лечение на умерен до тежък атопичен дерматит -- анализ разход/ефективност – Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 47-51.
Т. Веков, Н. Велева и С. Цанков
Фармацевтичен факултет, МУ -- Плевен
Резюме: Цел на изследването е моделиране на локални данни за разходи и здравни ползи на dupilumab (DUP) в сравнение със стандартната системна терапия -- ciclosporin (CIC) или methotrexate (MET), за лечение на умерен до тежък атопичен дерматит (m/s AD). DUP е рекомбинантно човешко IgG4 моноклонално антитяло, което инхибира интерлевкин-4 (IL-4) и интерлевкин-13 (IL-13) сигнализацията. Проведен е анализ разход/ефективност и е изчислено инкременталното съотношение на допълнителни разходи и допълнителни здравни ползи (ICER) на алтернативните технологии за лечение на пациенти с m/s AD. Установи се, че DUP е разходно ефективна терапия в сравнение с CIC и MET поради значителното си терапевтично превъзходство и разумна цена. Стойността на ICER варира в интервал 21 800-22 580 лв./QALY. Нашите резултати се потвърждават от оценките на същите технологии, проведени в САЩ, Великобритания и Канада.
Ключови думи: атопичен дерматит, интерлевкинови инхибитори, анализ разход/ефек­тивност
Адрес за кореспонденция: Проф. Тони Веков, дмн, e-mail: t.vekov.mu.pleven@abv.bg


 

bullet

КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ


„Гиганти в дерматологията“ -- Гигантски нодуларен ахроматичен меланом в рамките на гигантски вроден меланоцитен невус (G3): едноетапна меланомна хирургия като възможен перфектен финален терапевтичен подход – Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 52-56.
Г. Чернев(1), У. Волина(2) и И. Темелкова(1)
(1)Отделение по дерматология, венерология и дерматологична хирургия, Медицински институт на МВР -- София, ОНКОДЕРМА -- Клиника по дерматология, венерология и дерматологична хирургия -- София, Department of Dermatology and Allergology, Teaching Hospital Dresden-Friedrichstadt -- Dresden, Germany
Резюме: Освен че представляват козметичен и естетичен проблем, така наречените гигантски конгенитални невуси крият сериозен риск за развитие на кожен меланом или неврокутанна меланоза на Touraine. Поради това правилната диагностика, както и навременното и адекватно лечение са от изключителна важност при тези пациенти. Описваме случай на ГКМН (G3) и прогресия към меланом, като предлагаме изготвянето на диагностични и терапевтични алгоритми, чиято цел е минимализиране на риска за усложнения и осигуряване на по-добра прогноза в случаите на вродени невуси. Обсъждат се предимствата и недостатъците на гайдлайните според AJCC и OSMS по отношение на лечението на кожни меланоми. В случаите на прогресия към меланом препоръките на AJCC за меланомна хирургия невинаги са оптималното решение поради: 1) необходимостта от провеждане на две оперативни интервенции, 2) в голям процент от случаите пациентите отказват провеждането на реексцизия, което от своя страна води до 3) неизпълнение на препоръчителните граници на сигурност и съответно неадекватно лечение. В това отношение моделът на OSMS минимализира тези грешки, тъй като се осъществява лечение в една оперативна сесия.
Ключови думи: гигантски вроден меланоцитен невус, меланом, хирургия, препоръки на AJCC, едноетапна меланомна хирургия, ползи/предимства
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Георги Чернев, Отделение по дерматология, венерология и дерматологична хирургия, Медицински институт на МВР, бул. „Генерал Скобелев” № 79, 1606 София, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

Клиничен случай на пациент със системен лупус, изявил се със синдрома на Гилен-Баре -- диагностични и терапевтични проблеми – Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 57-60.
Ат. Кундурджиев¹, Н. Колева¹, Д. Генов¹, Ц. Вутова¹, А. Костадинова¹, В. Минкова² и А. Андреева³
¹Клиника по нефрология, УМБАЛ ”Св. Иван Рилски“ -- София, ²Патохистоморфологична лаборатория, ВМА -- София, ³ Клиника по неврология, УМБАЛ ”Александровска“ -- София
Резюме: Представяме случай на пациент със системен лупус, изявил се в началото като синдром на Гилен-Баре. Заболяването започва с бързо развиваща се типична клинична картина на синдром на Гилен-Баре, при нетипична находка от гръбначномозъчния ликвор и негативна имунология за системно заболяване. Започнато е лечение с имуновенин и нивалин с частичен резултат. Около една година след старта на болестта се появяват кожни обриви, протеинурия, ставни болки и рентгенови данни за засягане на белия дроб. Проведена е консултация с нефролог. Назначени са имунологични изследвания и е направена пункционна бъбречна биопсия, които са положителни за системен лупус. Започнато е патогенетично лечение с кортикостероиди и имуносупресори с положителен ефект върху бъбречното, кожното, ставното и белодробното засягане и върху промените в гръбначномозъчния ликвор. Авторите обсъждат причините за по-късната изява на симптоматиката на системен лупус и особеностите на клиничната картина.
Ключови думи: системен лупус еритематозус, синдром на Гилен–Баре, невролупус, хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия
Адрес за кореспонденция: Д-р Нели Колева, е-mail: rosseneli@yahoo.com

 

bullet

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА


Избор на протезен материал при тоталната екстраперитонеална херниопластика -- техническа забележка – Медицински преглед, 55, 2019, № 4, 61-64.
Й. Георгиев и А. Карашмалъков
Хирургична клиника, Университетска болница „Дева Мария“ -- Бургас
Резюме: Имплантирането на платно е крайъгълен камък в tension-free херниопластиките, към които спадат и миниинвазивните. Въпреки че методиката на тоталната екстраперитонеална херниопластика позволява използване на почти всички възможни видове платна с подходящ адхезивен профил, полипропиленовите протези се наложиха като златен стандарт при преперитонеалното протезиране на ингвиналния регион. В момента медицинската индустрия предлага олекотени и тежки полипропиленови платна, с различен диаметър на порите, а също и пространствено оформени платна. Все още изборът на вида платно е според предпочитанията на оператора, като всеки вид има своите прeимущества и недостатъци. С оглед на далечните резултати големината на платното и неговата фиксация оказват влияние върху честотата на рецидивите, докато за ранните постоперативни резултати олекотените платна са свързани с по-малък дискомфорт и по-малка честота на следоперативни усложнения.
Ключови думи: ингвинална херния, платно, лапароскопия
Адрес за кореспонденция: Д-р Йонко Георгиев, Хирургична клиника, Университетска болница „Дева Мария“, ул. „Ал. Стамболийски“, 8000 Бургас, GSM: 0899 127 849, e-mail: yonko_georgiev@abv.bg

 

 

 

Последна актуализация: 19.06.2019 г.

 

 

 

 

razdelitel

 

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Писма За авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ